Истината за Хелоуин

Там, където живееш, празнува ли се Хелоуин? В САЩ и Канада този празник е добре познат и се отбелязва всяка година на 31 октомври. Обичаите, свързани с Хелоуин, обаче се спазват на много места по света. В някои страни се честват празници, които макар с различни имена, се отнасят за едно и също — връзката с духовния свят, в който са духовете на умрелите, феите, вещиците и дори Дяволът и демоните. (Виж блока  „Празници, подобни на Хелоуин“.)


САМИЯТ ти може би не вярваш в свръхестествени сили. Вероятно за тебе честването на Хелоуин и подобните на него празници е просто забавление и начин децата ти да развихрят въображението си. За мнозина обаче тези празненства не са безобидни поради следните причини:

В енциклопедия за американските обичаи пише: „Всъщност Хелоуин като цяло се отнася за възможността за връзка с духовните сили, много от които заплашват или всяват страх в хората.“ (Виж блока  „Хелоуин през вековете“.) Много празници като Хелоуин също имат езически произход  и се коренят в поклонението към предците. Дори днес хора по цял свят използват този период, за да осъществяват връзка с предполагаемите духове на умрелите.
Въпреки че е смятан за американски празник, с всяка изминала година Хелоуин се чества във все повече страни. Но много хора, които започват да честват този празник, са в неведение относно езическия произход на символите, украсите и обичаите му, повечето от които са свързани със свръхестествени същества и сили. (Виж блока  „Откъде водят началото си“.)
Хиляди уикани, които спазват древните келтски обичаи, продължават да наричат Хелоуин с древното име Самхейн и го смятат за най–святата нощ през годината. Във вестник „Ю Ес Ей Тудей“ са цитирани следните думи на известна вещица: „Християните не си дават сметка, че честват нашия празник. ... Това ни харесва!“
Празниците, подобни на Хелоуин, са в противоречие с библейските учения.  Библията предупреждава: „Нека при тебе не се намира никой, който ... си служи с гадателство, който се занимава с магия или който предсказва по поличби, никой магьосник, никой, който прави заклинания или който се допитва до хора, които викат духове.“ (Второзаконие 18:10, 11; виж също Левит 19:31; Галатяни 5:19–21)
Предвид казаното дотук, ще е мъдро да се запознаеш с произхода на Хелоуин и други такива празници. Като научиш повече за тях, може да решиш, подобно на много други хора, да не ги честваш.

„Християните не си дават сметка, че честват нашия празник. ... Това ни харесва!“ (Известна вещица, цитирана в „Ю Ес Ей Тудей“)
 ПРАЗНИЦИ, ПОДОБНИ НА ХЕЛОУИН
Хелоуин се смята за американски празник. Но той става все по–известен на много места по света. Има и други празници, на които, подобно на Хелоуин, се отбелязва съществуването и действието на духовните създания. Ето някои примери от различни части на света:

Северна Америка Денят на мъртвите
Южна Америка Каусасканчис
Европа Денят на мъртвите и разновидности на Хелоуин
Африка Празникът Егунгун
Азия Празникът Бон
 ОТКЪДЕ ВОДЯТ НАЧАЛОТО СИ?
Произходът на някои обичаи и символи на Хелоуин
ВАМПИРИ, ВЪРКОЛАЦИ, ВЕЩИЦИ И ЗОМБИТА: Отдавна тези същества са свързвани със света на злото.

ЛАКОМСТВА: Древните келти се опитвали да умилостивят злите духове със сладкиши. След време Църквата подканяла празнуващите да обикалят по домовете в нощта на Вси светии и да искат храна в замяна на молитва за умрелите. Накрая този обичай се превърнал в традицията на Хелоуин „лакомство или номер“.

КОСТЮМИ: Келтите носели страшни маски, за да могат злите духовни създания да ги помислят за духове и да ги оставят на мира. Църквата постепенно обединила езическите обичаи с обичаите на Вси светии. След време празнуващите ходели по къщите, маскирани като светци, ангели и дяволи.

ТИКВА: Издълбана ряпа с поставена в нея свещ била използвана да държи надалеч злите духове. Според някои свещта представяла затворена в чистилището душа. По–късно започнали да се използват по–често издълбани тикви.

 ХЕЛОУИН ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
V век пр.н.е.

Келтите чествали празника Самхейн в края на октомври. Те смятали, че тогава духовете и демоните обикаляли земята повече, отколкото през другото време от годината.

I век от н.е.

Римляните победили келтите и възприели спиритическите ритуали на Самхейн.

VII век

Смята се, че папа Бонифаций IV установил годишното честване на Вси светии в памет на мъчениците. *

XI век

Втори ноември е определен като датата, на която да се отбелязва Денят на мъртвите.

XVIII век

Името Хелоуин се появява за първи път в печатно издание.

XIX век

Хиляди емигранти от Ирландия пренесли в САЩ своите обичаи на Хелоуин, които след време се смесили с подобни обичаи на емигрантите от Великобритания и Германия, а също и от Африка и други части на света.

XX век

Хелоуин става официален празник в САЩ.

XXI век

Търговията, свързана с Хелоуин, се превръща в индустрия, носеща милиарди долари.

Произход на празника

Хелоуин (на английски: Halloween) е празник, който се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември най-вече в английскоговорещите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All Saints’ Day).

Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята. Затова началото на новата година те празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината, разложението и смъртта.

През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин.  В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена) заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със задгробния живот.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите – жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.

През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки. Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.

Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween. По-късно, през 1000 г., Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един – Hallowe’en, който по-късно започнали да наричат Halloween.

Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.   Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения. В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом. Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича “trick-or-treat” – почерпи, за да не ти напакостя). Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите “по-малко да плашат децата”. Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята. Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски.

Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях – за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа).

През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се, но е добър повод и за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди. 

Източник - eurochicago.com