Какво казва Библията за произхода на Хелоуин?

Отговорът на Библията В Библията не се споменава Хелоуин. Но както древният му произход, така и съвременните му обичаи показват, че този празник се основава на фалшиви вярвания за мъртвите и невидимите духове, или демони. (Виж „Произходът и обичаите на Хелоуин“.)  Библията предупреждава: „Не бива да се намира у тебе (такъв), който ... извиква духове, ... нито който пита мъртви.“ (Второзаконие 18:10–12, „Синодално издание на Библията“) Макар че някои гледат на Хелоуин като на невинно забавление, Свещеното писание показва, че неговите обичаи съвсем не са безобидни. В 1 Коринтяни 10:20, 21 се казва: „Не искам вие да имате нещо общо с демоните. Не можете да пиете от чашата на Йехова и от чашата на демоните.“  Произходът и обичаите на Хелоуин Самхейн (Сауин): Според The World Book Encyclopedia произходът на Хелоуин може да се проследи до този „древен езически празник, отбелязван от келтите преди повече от 2000 години. ... Келтите вярвали, че в този период мъртвите могат да ходят сред живите и живите могат да разговарят с тях.“ Но Библията ясно учи, че мъртвите „не съзнават нищо“. (Еклисиаст 9:5) Следователно те не могат да контактуват с живите. Костюми и лакомства: В една книга се посочва, че някои келти носели страшни костюми, така че скитащите се духове да ги помислят за едни от тях и да ги оставят на мира. Други се опитвали да умилостивят духовете със сладкиши. През Средновековието католическата църква в Европа възприела някои местни езически обичаи и карала своите привърженици да ходят от къща на къща, облечени в костюми, и да искат малки подаръци. (Bannatyne, Lesley Pratt. Halloween—An American Holiday, An American History. New York, 1990) Библията обаче не допуска смесването на фалшиви религиозни обичаи с поклонението на Бога. (2 Коринтяни 6:17) Призраци, вампири, върколаци, вещици и зомбита: Открай време те се свързват със света на злите духове. (Lambert, Tonya. Halloween Trivia: Ghosts, Ghouls, Skeletons, Vampires, Witches, Graveyards, Spiders, Zombies, Haunted Houses. Edmonton, AL, 2010, p. 114) Библията ясно посочва, че трябва да се противопоставяме на злите духовни сили, а не да празнуваме с тях. (Ефесяни 6:12) Тиквени фенери: В средновековна Англия някои „ходели от врата на врата, като искали храна в замяна на молитва за мъртвите“ и носели „фенер от издълбана ряпа, чиято свещ представяла душа, затворена в чистилището“. (Rogers, Nicholas. Halloween: From Pagan Ritual to Party Night. New York, 2002, pp. 28-29) Други твърдят, че целта на фенерите била да гонят злите духове. През ХІХ в. в Северна Америка тиквата заменила ряпата, понеже била по–разпространена и лесна за дълбаене. Вярванията, на които е основан този обичай — безсмъртието на душата, чистилището и молитвите за мъртвите, — не съответстват на записаното в Библията. (Езекиил 18:4)

Източник - http://www.jw.org/bg/

Как да си направим Тиквен Фенер

Сатаната. Когато Джак умрял, не бил допуснат нито в рая, нито в ада, защото сключил сделка с дявола. Но Сатаната дал на Джак въглен, с който да осветява пътя си през тъмнината. Въгленът бил поставен в издълбана ряпа, за да свети по-дълго.

 1. За направата на тиквен фенер са необходими тиква, маркер, остър нож, шаблон и чаени свещи.

 2. С остър нож се изрязва капака на тиквата. С лъжица се изгребва вътрешността.

 3. С маркер се очертават очите, носа и устата на тиквения фенер. За улеснение може да се използва шаблон.

 4. С остър нож, бавно и внимателно, се издълбава вече маркираното лице.

 5. Пожелание може да се добави въже за носене, като се направят два противоположни прореза в горната част на тиквата.

6. Във фенера се поставят 2-3 чаени свещи. Покрива се с капака.

Източник: Bobthechef.com

Хелоуин по света

В Боливия Денят на вси Светии се празнува на първи ноември – това е ден в който семействата изчистват и украсяват гробовете на предшествениците си и си правят пикник.

В Мексико се празнува т.нар. Ден на Мъртвите – ден в който семействата се събират и почитат паметта им. На 10-ти ноември пък в Естония децата боядисват лицата си, обличат стари дрехи и обикалято по съседите си. Чукат на вратите, пеят специални национални песни и понякога танцуват като се молят да бъдат пуснати вътре, за да избягат от студа. Дават им се сладки и плодове.

Фестивалът на мъртвите в Япония, наречен още Обон се състои всяка година през август месец. Според вярванията душите на мъртвите се връщат на земята за да посетят близките.

Много будисти в Япония празнуват като приготвят дарове от специална храна за духовете на своите предшественици и ги поставят на олтари в храмовете или в домовете си. Когато слънцето залезе, семействата палят хартиени фенери и ги закачат нпред къщите си – така починалите лесно ще намерят пътя до дома. Празненствата завършват с пускането на разноцветни фенери със запалени в тях свещи в реките или в морето. Върволицата, която образуват води мъртвите обратно в царството на мъртвите, където те ще останат до следващата година.

В Китай традиционен празник е Фестивалът на духовете и той се празнува от китайците в много държави. В китайския лунен календар Фестивалът на духовете се пада през 14-тата нощ от седмия лунен месец.

По китайска традиция седмия лунен месец се нарича Месец на духовете, в който духовете напускат подземното царство и се връщат на земята. Фестивалът е кулминацията на празненствата през месеца. По време на фестивала се приготвят различни обредни ястия, изгарят се дяволски пари за да се угоди на духовете, както и на божествата и предшествениците. Пускат се по вода малки хартиени лодки и фенерчета които „показват пътя на изгубените души”. Това е много тържествен фестивал, който показва връзката между живите и мъртвите, земята и небето, както и тялото и душата.

В Индийският хиндуизъм няма ден на мъртвите или някакво друго подобие на Хелоуин. Вярванията са, че когато човек умре той отива при близките си предшественици.

А знаете ли, че в България по стар обичай също има ден на мъртвите и той не е свързан с почитането на паметта на хората напуснали живота (т.нар. задушници), а с вярвания че зли сили от подземното царство, наречени русалии излизат на земята. Това е Русалксата неделя – седмицата, която започва непосредствено след Петдесятница – в деня на Свети Дух. Различните обреди имат за цел да умилостивят русалиите. През цялата седмица не се работи, перат се само дрешките на децата. Човек не трябва да спи през деня и особено на полето, не бива и да се разхожда из него за да не настъпи русалската трапеза – тя носи болест и гибел. Счита се, че ако човек все пак се разболее по време на русалската неделя той няма или много трудно ще оздравее.

В Северозападна България за лекуване на русалска или самодивска болест ходят дружини от русалци, калушари. Начело на дружината стои ватафин, който знае чародейните билки, заклинанията и магиите. Званието “ватафин” се предава по наследство, и то само по мъжка линия. Водачът си избира останалите участници, които трябва да отговарят и на редица и ги посвещава в тайните на обичая. Избраните русалци винаги са нечетно число (обикновено седем). Русалското знаме представлява парче бял ленен плат, закрепен на дълга тояга със завързана на върха и китка от лековити билки. От същите билки са пришити и в четирите ъгъла на плата. Русалийската тояга е от явор, ясен или дрян, заострена и подкована в долния край с желязо, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалците са във всекидневните си дрехи, на калпака си имат венец и китка от лековити билки, а на цървулите – железни бодли, дрънкалки и медни звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.

Русалците ходят през цялата неделя, като посещават и други села. Събрани в дома на ватафина, те започват да играят, докато той изнесе знамето, на което се покланят. Русалците играят из селото, по къщите и из нивите, като игрите около болните са различни.

В неделя русалската дружина се връща в дома на ватафина, където се играе последния танц около знамето. След това ватафинът го внася вкъщи и прибира всички тояги. Тогава сядат на обща трапеза. Накрая се разделят получените дарове и пари от болните, на които са помогнали.

Вярва се, че игрите на русалците ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.

В събота преди Русалската неделя има задушница, на която поменават всички мъртви. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден. или през Русалската неделя и се смята за една от големите задушници.

Източно Православната Църква посвещава първата неделя след Петдесетница на всички светии, за да се знае, че светиите са живяли със силата на Иисус проповядвайки неговата вяра, разпространявайки Евангелието.
Източник - sibir.bg