Показват се публикациите с етикет филми на ужасите. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет филми на ужасите. Показване на всички публикации
четвъртък, 30 октомври 2014 г.
Суеверия и поверия за Хелоуин
В последната нощ на октомври по традиция хората по цял свят се маскират с всевъзможни костюми - на вампири, вещици, пирати, призраци. Неотменна част от Хелоуин е и тиквеният фенер - Светещият Джак. Ето куп суеверия и поверия за Хелоуин: Ако застанеш на кръстопът в този ден, ще чуеш как вятърът ти нашепва неща от миналото в ухото. Ако гледаш пламъка на свещта в нощта на Хелоуин, ще надникнеш в бъдещето. Ако пламъкът на свещта стане син, в стаята има дух. Тиквеният фенер държи злите духове далече от нас. Всеки, роден на Хелоуин, може да комуникира с духовете. В миналото се е смятало, че вещиците се страхуват от коне, затова са яхнали метли. По тази причина някои хора слагат подкова на вратата, за да плашат вещиците. Ако на Хелоуин си сложиш дрехите наобратно и започнеш да вървиш назад, ще срещнеш вещица. Ако чуете стъпки зад гърба си на Хелоуин, не се обръщайте! Поверието гласи, че така ще предизвикате смъртта. Видиш ли паяк в нощта на Хелоуин, това може би е духът на любим човек, който те наблюдава. Ако черна котка ти пресече пътя на Хелоуин, това носи късмет. Ако котката е бяла, е на нещастие. На Хелоуин не се ходи на лов, защото душите на ловците ще бъдат откраднати от зли духове. На Хелоуин се правят най-точните гадания на бъдещето. На този ден границата между света на видимото и невидимото е най-тънка. Момичетата, които през нощта на Хелоуин отидат с фенера до поток или река, ще видят образа на бъдещия си съпруг във водата. Празникът Вси светии е католически. Утвърден е от папа Григорий Четвърти през 853 г. като ден за почит към всички християнски светци и мъченици. Хелоуин е особено популярен в Ирландия, Великобритания, САЩ и Канада. Предполага се, че тържествата на този ден са свързани с древна келтска традиция. Празникът произхожда от древните келти, които празнували своята Нова година -Хелоуин (Samhain) в края на октомври. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите, а сенките на умрелите през изминалата година навестяват Земята. Тези души търсели живи тела, в които да се вселят. Затова живите се маскирали с животински кожи и страшни маски с надеждата да уплашат привиденията и да се предпазят от тях. Оставяли им храна отвън, за да не влизат в домовете им. След това се събирали около големи огньове, запалени от жреците. В Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Дни на мъртвите. Хората вярват, че през тези дни починалите се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с храна, вода и кърпа. В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила, а група музиканти свири в чест на починалите. В Англия пък някои от традициите започват да се провеждат на 5 ноември, в памет на известния английски заговорник Гай Фокс, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт. А присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. В България православната църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.
понеделник, 22 октомври 2012 г.
Хелоуин по света
В Боливия Денят на вси Светии се празнува на първи ноември – това е ден в който семействата изчистват и украсяват гробовете на предшествениците си и си правят пикник.
В Мексико се празнува т.нар. Ден на Мъртвите – ден в който семействата се събират и почитат паметта им. На 10-ти ноември пък в Естония децата боядисват лицата си, обличат стари дрехи и обикалято по съседите си. Чукат на вратите, пеят специални национални песни и понякога танцуват като се молят да бъдат пуснати вътре, за да избягат от студа. Дават им се сладки и плодове.
Фестивалът на мъртвите в Япония, наречен още Обон се състои всяка година през август месец. Според вярванията душите на мъртвите се връщат на земята за да посетят близките.
Много будисти в Япония празнуват като приготвят дарове от специална храна за духовете на своите предшественици и ги поставят на олтари в храмовете или в домовете си. Когато слънцето залезе, семействата палят хартиени фенери и ги закачат нпред къщите си – така починалите лесно ще намерят пътя до дома. Празненствата завършват с пускането на разноцветни фенери със запалени в тях свещи в реките или в морето. Върволицата, която образуват води мъртвите обратно в царството на мъртвите, където те ще останат до следващата година.
В Китай традиционен празник е Фестивалът на духовете и той се празнува от китайците в много държави. В китайския лунен календар Фестивалът на духовете се пада през 14-тата нощ от седмия лунен месец.
По китайска традиция седмия лунен месец се нарича Месец на духовете, в който духовете напускат подземното царство и се връщат на земята. Фестивалът е кулминацията на празненствата през месеца. По време на фестивала се приготвят различни обредни ястия, изгарят се дяволски пари за да се угоди на духовете, както и на божествата и предшествениците. Пускат се по вода малки хартиени лодки и фенерчета които „показват пътя на изгубените души”. Това е много тържествен фестивал, който показва връзката между живите и мъртвите, земята и небето, както и тялото и душата.
В Индийският хиндуизъм няма ден на мъртвите или някакво друго подобие на Хелоуин. Вярванията са, че когато човек умре той отива при близките си предшественици.
А знаете ли, че в България по стар обичай също има ден на мъртвите и той не е свързан с почитането на паметта на хората напуснали живота (т.нар. задушници), а с вярвания че зли сили от подземното царство, наречени русалии излизат на земята. Това е Русалксата неделя – седмицата, която започва непосредствено след Петдесятница – в деня на Свети Дух. Различните обреди имат за цел да умилостивят русалиите. През цялата седмица не се работи, перат се само дрешките на децата. Човек не трябва да спи през деня и особено на полето, не бива и да се разхожда из него за да не настъпи русалската трапеза – тя носи болест и гибел. Счита се, че ако човек все пак се разболее по време на русалската неделя той няма или много трудно ще оздравее.
В Северозападна България за лекуване на русалска или самодивска болест ходят дружини от русалци, калушари. Начело на дружината стои ватафин, който знае чародейните билки, заклинанията и магиите. Званието “ватафин” се предава по наследство, и то само по мъжка линия. Водачът си избира останалите участници, които трябва да отговарят и на редица и ги посвещава в тайните на обичая. Избраните русалци винаги са нечетно число (обикновено седем). Русалското знаме представлява парче бял ленен плат, закрепен на дълга тояга със завързана на върха и китка от лековити билки. От същите билки са пришити и в четирите ъгъла на плата. Русалийската тояга е от явор, ясен или дрян, заострена и подкована в долния край с желязо, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалците са във всекидневните си дрехи, на калпака си имат венец и китка от лековити билки, а на цървулите – железни бодли, дрънкалки и медни звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.
Русалците ходят през цялата неделя, като посещават и други села. Събрани в дома на ватафина, те започват да играят, докато той изнесе знамето, на което се покланят. Русалците играят из селото, по къщите и из нивите, като игрите около болните са различни.
В неделя русалската дружина се връща в дома на ватафина, където се играе последния танц около знамето. След това ватафинът го внася вкъщи и прибира всички тояги. Тогава сядат на обща трапеза. Накрая се разделят получените дарове и пари от болните, на които са помогнали.
Вярва се, че игрите на русалците ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.
В събота преди Русалската неделя има задушница, на която поменават всички мъртви. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден. или през Русалската неделя и се смята за една от големите задушници.
Източно Православната Църква посвещава първата неделя след Петдесетница на всички светии, за да се знае, че светиите са живяли със силата на Иисус проповядвайки неговата вяра, разпространявайки Евангелието.
Източник - sibir.bg
Източник - sibir.bg
Произход на празника
Хелоуин (на английски: Halloween) е празник, който се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември най-вече в английскоговорещите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All Saints’ Day).
Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята. Затова началото на новата година те празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината, разложението и смъртта.
През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин. В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена) заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със задгробния живот.
На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите – жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.
През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки. Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.
Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween. По-късно, през 1000 г., Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един – Hallowe’en, който по-късно започнали да наричат Halloween.
Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа. Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения. В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом. Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича “trick-or-treat” – почерпи, за да не ти напакостя). Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите “по-малко да плашат децата”. Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята. Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски.
Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях – за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа).
През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се, но е добър повод и за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди.
Източник - eurochicago.com
Филми на ужасите
А Б В Г Д Е Ж
З И Й К Л М Н
О П Р С Т У Ф
Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь
Ю Я
2013 2012 2011 2010 2000-2010
1990-2000 1980-1990 1970-1980
1960-1970 1950-1960 1930-1950
З И Й К Л М Н
О П Р С Т У Ф
Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь
Ю Я
2013 2012 2011 2010 2000-2010
1990-2000 1980-1990 1970-1980
1960-1970 1950-1960 1930-1950
Най-новото в блога
- Истината за Хелоуин - 09.10.2015
- Какво казва Библията за произхода на Хелоуин? - 09.10.2015
- Хелоуин – маскен бал и повод за празник - 31.10.2014
- Хелоуин в България - Българска скрита камера - 31.10.2014
- Хелоуин треската завладя и България - 31.10.2014
- Огромна тиква огледаха на Острова - 31.10.2014
- Суеверия и поверия за Хелоуин - 31.10.2014
- Как да си направим Тиквен Фенер - 30.09.2013
- В никакъв случай не викайте духове в нощта на Хелоуин! - 22.10.2012
В никакъв случай не викайте духове в нощта на Хелоуин!
На Хелоуин хората осветяват дворовете на къщите си с кухи тикви с издълбани очи, уста и нос. Празникът се отбелязва на 31 октомври. На този ден се посреща студеният мрачен сезон.
Според келтите най-големият езически празник бил Самхейн или Каленада. Днес той е по-известен като Хелоуин и се отбелязва на 31 октомври. На този ден древните племена изпращали топлия и посрещали студения сезон, а Земята потъвала в мрак. Хората се отдавали на дълбоки размисли, разделяли се с всичко старо и се подготвяли за посрещане на новото.
На Хелоуин хората осветяват дворовете на къщите си с кухи тикви с издълбани очи, уста и нос. “Плашилата” имат две функции. От една страна те гонят злите духове, които искат да обсебят дома, а от друга – осветяват път на отишлите си от този свят.
В никакъв случай не викайте духове в нощта на Хелоуин! Келтите вярвали, че тогава те са толкова близо до хората, че ще пленят завинаги душите им и те ще ги преследват цял живот.
Всяващи страх черни магии, гримирани в червено клепачи, изкуствени вампирски зъби, светещи в мрака тикви, метли – това е арсеналът, необходим за посрещането на Хелоуин - най-страховитият празник в годината.
Източник - obektiv.info
Абонамент за:
Публикации (Atom)